Така започна всичко …

Когато започнах да правя хляб с квас, нямах никаква идея докъде може да ме заведе това начинание, колко радост и страст ще вложа в него и колко хора ще увлека след себе си. Дори не подозирах, че блогът, за който мечтаех тогава, един ден ще бъде посветен само на хляба и то на полезния хляб, този който изпълни с радост и вдъхновение живота ми.

С известна доза нескромност ще споделя, че хлябът винаги ме е обичал и почти не си спомням случай, в който да не съм успяла да направя това, което искам, както се получи и с първото ми квасено хлебче.

Спомням си как грееше в ръцете ми меко и уханно и колко беше голяма радостта, която изпитах тогава. Така започнах еспериментите, като след всеки опит научавах все нещо ново и полезно и веднага се опитвах да го приложа.

И тъкмо когато бях в разгара на тази завладяваща ме страст, се случи нещо интересно… Децата ми донесоха покана за участие в конкурс за най-креативен био хляб, организиран от голямата белгийска верига “Le Pain Quatidien” в Брюксел, по повод 25-тата им годишнина. Поканата беше от онези, които всеки може да си вземе при посещение в някой от ресторантите им и ми беше изпратена от моята приятелка Светлозара с думите: ”Ти ще успееш!

Имах два месеца да се подготвя и започнах трескаво да експериментирам вкъщи, но всяка рецепта, която създавах не ме удовлетворяваше, защото знаех, че не е тя… Това беше един от онези моменти, когато човек знае, че трябва да достигне нещо, почти го вижда или усеща, но още малко интуиция не му достига докрая.

Рецептата дойде (разбирайте “създадох”) буквално ден преди първия етап на конкурса и нямах никаква идея какъв ще бъде вкусът на хляба, но знаех, че комбинацията от вкусове ще се получи съвършено добре. Най-накрая имах вътрешното усещане, че съм достигнала, това което търсех.

Съгласно условията на конкурса, първият етап беше организиран в два града – Брюксел и Намур. Там всеки, записал се за участие можеше да презентира своето творение или творения пред комисия и да отговори на зададените от журито въпроси.

Спомням си неописуемото вълнение и нетипична ми увереност докато пътувах към” Кралската галерия” в Брюксел, където се състоеше събитието, а хлябът изпълваше с невероятно ухание целия трамвай …

Просто летях …

Комисията се състоеше от важни за компанията хора – създателят ѝ, директорът на отдел “Хлебно производсво”, директорът на отдел “Напитки” и известни кулинарни журналисти.

Посрещнаха ме любезно, сдържано и пожелаха да обясня защо и как съм създала своя хляб. Обясних, че още в древността старите българи са замесвали хляба и кваса си с гроздов сок “шира” (това е сокът точно преди да ферментира) и аз съм взаимствала идеята. Вместо това обаче съм добавила отлежало вино, свежи билки, сурови ядки и малко пармезан за разкош.

Хлябът предизвика истински фурор след като го опитаха. Хареса им не само блаланса на вкуса, но и равномерната аерираност и влажност на текстурата. И колкото повече го миришеха и опитваха, толкова повече се развеселяваха и възторжено коментираха качествата му.

Честно казано, това ми стигна, за да осъзная, че хлябът им хареса извънредно много и ми даде увереност, че това което правя е наистина сполучливо.

До вечерта резултатите бяха ясни – измежду всички видове печива, представени на първия етап в Брюксел аз бях излъчена като абсолютен победител в първия етап от надпреварата.

Друг е въпросът, че разбрах за това чак след две седмици, когато получих официаното писмо от тях …

Вторият етап на конкурса се състоя през септември. Журито присъства в домовете на двамата излъчени победители от Брюксел и Намур, където всеки от нас трябваше да демонстрира техниката си на замесване на хляба и неговото изпичане. За целта имахме за задача да изпечем едно готово тесто, което по-късно журито да оцени отново под формата на хляб.

Аз подготвих подобаващо българско посрещане с три вида чудесни български вина, бяло саламурено сирене с грозде и чери доматчета с ароматен зехтин и сушен риган, които прекрасно кореспондираха с трите вида хляб, които предварително бях омесила и изпекла за този ден.

Те бяха изцяло по мои авторски рецепти и спечелиха всеки един от журито с разнообразието от цветове, вкусове и аромати.

Първият хляб беше спелтово-пшеничен с лилави сладки картофи и орехи, вторият – ръжено-пшеничен с коняк “Хенеси” и семена и третият – полупълнозърнест с френско сирене “Compé” и шарена сол.

Наляхме виното, разчупихме хляба и дълго коментирахме темата за българските традиции и обичаи.

Когато дойде моментът да замеся най-важния хляб за състезанието, аз аерирах виното, като един истински магьосник (както те отбелязаха), използвайки специален аератор за целта.

На другия ден получих официален имейл, в който с радост ми съобщиха единодушното си решение да изберат за победител в конкурса моя хляб с червено вино и подправки.
Така с българско участие на 24 октомври 2015 година, най-голямата белгийска компания в био ресторантьорството и пекарството избра да отбележи своята 25-та годишнина от създаването си.

Без никакво колебение нарекох хляба си “Неврокоп” на старото име на моя роден град Гоце Делчев, въпреки че в пекарните се продаваше под името “Мария”, което всъщност е името на баба ми, предрекла ми този успех много години преди това.

Наградата включваше един уикенд (24 и 25 октомври) хлябът да се продава във всички над 200 пекарни на компанията в Белгия и едноседмична екскурзия за двама в Ню Йорк с участие в мастер класа на майстор-пекар в Манхатън.

Наградата

24 и 25 октомври 2015 година бяха вълнуващи дни за мен не само защото ми се случваше нещо толкова необичайно и забележително, а и защото много българи, живеещи в Белгия щяха да опитат хляба “Неврокоп”.

Хората се вълнуваха, пишеха ми денонощно съобщения, някои се обаждаха и ме поздравяваха, а във фейсбук страничката ми се сипеха безброй похвали и добри пожелания… Аз никога няма да забравя тези дни и безкрайно благодаря на всички за емоцията и добрите думи, с което ме направиха безкрайно щастлива!

Белгийската преса отбеляза подобаващо събитието с няколко прекрасни статии за хляба, а една от най-слушаните радио станции излъчи кратко интервю с мен в директно предаване.

Българската преса също отрази събитието, което от своя страна развълнува още повече мои сънародници в родината и далеч извън нея.

А Националната Телевизия bTV излъчи специален репортаж за събитието в Коледното си издание, наречено “Успелите българи зад граница”.

И в двата дни, в които се продаваше хляб “Неврокоп” количествата се изчерпваха до обяд, заради голямото търсене.

С две думи: хлябът имаше голям успех.

Втората част на наградата, както вече споменах беше пътуване за двама в Ню Йорк и мастер клас в най-голямата пекарна на компанията в Манхатън.

Случи се така, че осъществихме това пътуване със съпруга ми по Коледа и изживяхме незабравими и прекрасни мигове в празнична атмосфера и отлично настроение в сърцето на Голямата Ябълка.

В деня на Мастер класа се случи нещо много интересно. Пристигайки в пекарната в уречения час, ни посрещнаха любезно и учтиво и ни помолиха да изчакаме малко, докато пристигне управителят. Когато разбраха че сме българи започнаха възторжено да изброяват български градове и ни увериха, че много добре знаят къде е България. На въпроса ни откъде знаят всичко това, хората отговориха, че всъщност, човекът, който очакваме е българин и се казва Росен Вълчев от Трявна …

Така се срещнахме с един прекрасен млад човек, който ни обгрижваше с изключително внимание и радост през целия ден и с когото накрая се разделихме като най-близки хора.

По време на Мастер класа направихме багети, малки хлебчета с черен белгийски шоколад, различни и много интересни плодови хлебчета с ръж, семена, ябълки и накрая за десерт завршихме с по една разкошна пица.

Никога, никога не съм си представяла, че най-вкусната пица, която ще направя някога ще бъде тук, в този огромен и космополитен град, но човек никога не знае колко хубави неща го очакват …


Така започна моята приказка с хляба и вярвам, че пътят ни ще бъде дълъг и честит!

211 посещения

4 thoughts on “Така започна всичко …

  1. Насладих се на разказа, аромата на хляба и споделените успехи!
    Пожелавам от сърце още много уханни хлябове и признание 🙂

  2. Мариянка, мога само да съжалявам, че не сме се познавали по онова време. Но с разказа ти всичко оживява и макар да са минали години, те поздравявам за смелостта и успеха!!! Желая ти здраве и сили, за да има и хляб, и ученици, и нови предизвикателства!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *