Пухкави милинки с хибриден квас и дъх на детство

Кой не обича милинки – тези вкусни български меки хлебчета от едно време?
 
Те винаги ми напомнят за детството и училищната лавка, от където познавам неустоимия им аромат на масло и сирене.
 
Ех, колкото и злояда да бях тогава, все пак от време на време си купувах и се наслаждавах на прекрасния им вкус, мекота и пристрастяващ аромат.
 
През годините съм изпробвала няколко класически рецепти за домашни милинки, но нали знаете, най-сладка е тази, която успеем да съчиним сами, родена дори от едно малко зрънце вдъхновение, радост или от нетърпението да зарадваме хората, които обичаме.
 
Така дойде на бял свят и тази моя измислица, която уверявам ви, е уникално вкусна и оставя трайни спомени от възторга на преживяното.
 
В нея има търпение, нюанси на вкусове и текстури, емоция от аромати – все неща, които възнамерявам да опиша в следващите редове.
ТЪРПЕНИЕ
 
Да, необходимо е търпение, за да достигнете до края на приключението с тези пухкави топчета. То е необходимо още от първата стъпка, а именно – от създаването на дива мая за закваската.
 
Аз обожавам да ферментирам различни сезонни плодове, а течността да използвам за направята на закваски за всякакви печива – сладки или солени в зависимост от замисъла им.
В случая използвах прекрасни ябълки, круши и късни праскови, които нарязах на осминки и ферментирах в медена вода за около 5 дни. За разкош и аромат добавих стрък зелена мента и два вида мащерка.
 
Всяка сутрин и вечер внимателно разбърквах течността и когато тя започна да ферментира, отделих част от нея и създадох закваската, която използвах в случая.
Нарекох я “хибридна”, тъй като я съчетах с обикновен, освежен бял квас, с който основно правя хляба у дома.
Нюанси на вкусове и текстури
 
Да, ако имате отношение към храната, със сигурност ще ги откриете в тези обикновени на пръв поглед милинки. За това способства не само ароматната ферментна течност от закваската, а и вкусната „покривка“, с която намазвам вече втасалото тесто. И ако вътрешността му е мека, пухкава и въздушна, то тя е хрупкаво-пясъчна заради царевичното брашно, смесено с ароматна шарена сол.
 
Емоцията от аромати всъщност идва точно от това чудно съчетание – брилянтен завършек на това класическо българско печиво.
 
Повярвайте, всеки опитал тези милинки ще бъде във възторг от баланса на вкус и текстури и дълго ще си спомня за тях!
В следващите редове ще опиша подробностите по процеса на приготвянето им.
 
Необходими продукти за тестото:
 
  • 1 яйце + 2 белтъка
  • 150 мл прясно мляко
  • 100 гр млечен кефир
  • 35 гр заквасена сметана
  • 80 гр хибридна закваска*
  • 40 гр меко краве масло
  • 300 гр брашно от бяла спелта
  • 300 гр фино бяло пшенично брашно
  • 12 гр сол
За намазване:
 
  • 40 гр разтопено краве масло
  • 20 гр царевично брашно
  • 6 гр шарена сол
  • едра хималайска сол за поръсване
 
За хибридната закваска:
 
Както вече отбелязах, това е закваска създадена от освежен квас, захранен с фермента течност от сезонни плодове (в случая ябълки, круши, праскови, свежа мента и два вида прясна мащерка) и бяло брашно в съотношение:
 
  • 20 гр квас
  • 40 гр фермента течност
  • 40 гр брашно
Всичко се разбърква много добре и се оставя на топло да втаса до удвояване на обема.
Начин на приготвяне на тестото:
 
  • В дълбока купа се пресява 80% от предварително добре смесените два вида брашно.
  • Прави се кладенче, в което се добавя прясното мляко, млечния кефир, заквасената сметана, яйцето, белтъците, хибридната закваска и солта.
  • Всичко се омесва няколко минути на ръка до получаване на меко и лепкаво тесто, покрива се с кърпа и се оставя да почине за около половин час.
  • След определеното време тестото е напълно трансформирано – меко, споено и само след леко омесване се превръща в гладка и нежна маса.
  • Меси се нежно, без натиск още около 5-6 мин, след което отново се оставя за няколко мин да се отпусне отново.
  • През това време нарязваме маслото на парченца и го разпределяме върху тестото да се отпусне.
  • При последващото месене маслото трябва да се смеси напълно с тестото, докато се превърне в напълно гладка и мека топка.
  • Оставя се на стайна температура до увеличаване на обема.
  • След това се изважда на набрашнена повърхност и с помощта на шпатула се разрязва на осминки.
  • Оформят се еднакви по големина топчета, които се подреждат в тавичка с диаметър 28 см, предварително намазана със слънчогледово олио. С помощта на силиконова четка, всяко топче също се омазнява добре от всички страни.
  • След като цялото тесто е разпределено в тавичката за печене, се покрива с фолио и отново се оставя да втаса до удвояване на обема.
  • Непосредствено преди печене се намазва равномерно със сместа от разтопено масло, шарена сол и царевично брашно и се поръсва леко с едро смляна хималайска сол.
  • Пече се в предварително загрята на 220 градуса С фурна за първите 15 мин, след което температурата се намалява на 200 градуса С за следващите 20 мин, а през последните 10 мин печивото се допича на 180 градуса С.
Милинки са най-вкусни и ароматни, когато не са изстинали напълно.
Консумират се с добро настроение, весела компания и много усмивки!
 
Да ви е сладко!
Желая ви успех!
 
507 посещения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *