Миналата година, когато отбелязах Първата годинка на блога, си обещах, че всеки път ще празнувам с цветен хляб, различен и вдъхновен от нещо преживяно и красиво.
Тогава идеята за черен хляб с активен въглен ме връхлетя в Пекин, където за първи път видях и дегустирах такъв хляб и много ми хареса.
Така закономерно на Втората годинка дойдоха тези малки вкусни люти хлебчета, които са вдъхновени от неотдавнашното ми пътуване до Банкок.
Там се влюбих в тях, първо визуално, а после и във вкуса им и макар, че не бяха оцветени в зелено, аз си обещах да ги направя и доразвия в цветове.
И той-цветът не дойде случайно, разбира се.
Хляб с матча дегустирах отново в Тайланд, по време на същото пътуване и той ме запалени с особената нежна и свежа нотка във вкуса си, мекота и префинено-кадифен вкус…
Тогава изобщо не подозирах, че между тези два хляба, фантазията ми ще роди свое собствено творение, което ще споделя с вас.
И за да бъда напълно в духа на Изтока, добавих кокосова сметана, масло от кокос и сладък лют Чили сос, без които животът в Тайланд е невъзможен.
Сиренето не е задължително, но то е онзи момент на изненада, който дебне отвътре и доставя нечувано удоволствие от полуразтопената изкусително мека ароматна среда, изпълнена с богати вкусове.
Тайландските хлебчета, които опитах в Банкок, криеха същата тази изненада в сърцето си вероятно от тофу сирене, но в тази рецепта аз реших да използвам такова, каквото имам в момента, без да се концентрирам върху произхода му.
В случая, средата на моите хлебчета е от пикантното Проволоне – ароматно италианско изкушение, което от известно време гостува често у дома.
Ето така се родиха тези малки зелени (“човечета”) пикантни и пухкави хлебчета с матча, кокос и сирене, с които искам да отпразнувам Втората годинка на блога си и да му пожелая да порасне голям, добър и обичан и безвъзмездно да помага на всички, които обичат хляба с квас!
А сега малко за матчата…
Преди да се впусна в това приключение, бях виждала този фин зелен прашец в био магазините, които често посещавам, но поради високата му цена винаги съм се въздържала от покупка, а и честно казано, почти бях сигурна, че вкусът му няма да ми хареса…
Странно предубеждение, след като толкова обичам да експериментирам с вкусове, но е факт.
И така разбрах за сетен път, че човек докато не опита нещо, не бива да го отхвърля…
Японците го наричат маття, а ние матча, чаят известен като един от най-силните антиоксиданти в света и превърнал се в неделима част от японската култура.
Той се бере само веднъж в годината и се обработва по специална древна технология, непроменена и до днес, за да се запази целият му арсенал от безценни качества и огромен набор от полезни вещества.
Буквално преведено, матча означава “чай на прах”.
Той се добива от стрити чаени листенца и концентрира в себе си най-доброто от чая, т.е., пият се самите стрити на прах листа, а не само това, което топлата вода може да извлече от тях.
Интересна е технологията на добиване на тази изключително ценна напитка. Всяка година в началото на април се появяват първите филизи по връхчетата на чаеното растение Camellia sinensis. Младите чаени насъждения се засенчват с тръстикови стебла и оризови клонки 20 дена преди беритбата с цел да се забави процеса на фотосинтеза и листата да запазят дълбокия си зелен цвят и цялата си свежест.
Този вълшебен чай има свойството да повишава концентрацията и действа като изключително енергизираща напитка, за която се смята, че е свръх полезен продукт, както за физическото тяло, така и за духа.
Обърнете внимание
- За кваса в рецептата мога да кажа, че използвах квас от бяло полупълнозърнесто и фино брашно с хидратация около 100%.
- Количеството кокосово масло разделих на две равни части и добавих в тестото в различни етапи от омесването му, което съм описала по-долу.
- В технологията на тези хлебчета няма нищо специално, просто трябва да се спазват пропорциите и последователността на добавянето им.
- Брашното, което използвам в рецептата е много фино бяло с 12% протеини.
Необходими продукти:
- 1 малко яйце
- 140 мл кокосова сметана
- 70 мл прясно мляко
- 30 гр кокосово масло
- 70 гр активен квас
- 300 гр бяло брашно
- 14 гр захар
- 7 гр сол
- 8 гр матча на прах
- 50 гр твърдо сирене по избор
- бял и черен сусам
За декорация:
- лют чили сос
- ядливи цветя
Начин на приготвяне:
- Яйцето се разбива на ръка и последователно се добавя кокосовата сметана, 15 гр от разтопено кокосово масло и прясното мляко.
- Добавя се кваса и се разбърква до хомогенна смес.
- Всички сухи съставки се пресяват и се омесват с влажната смес. Меси се около 5 мин с миксер на първа скорост, след което тесто се изважда и се премества в купа.
- Оставя се да почине за около 1 час на стайна температура, след което внимателно се разтегля с ръце с цел останалото количество разтопено масло да се омеси с тестото. По време на това действие, тестото се поръсва обилно с бял и черен сусам.
- След като тестото е омесено добре се оформя на топка с помощта на шпатула и се връща отново в купата за втасване до удвояване на обема.
- Оставя се на хладно (но не в хладилника, тъй като кокосовото масло силно се втвърдява) за една нощ.
- Когато тестото е достатъчно втасало, се изважда на набрашнен работен плот и се разделя на еднакви по големина парченца, от които се оформят топчета.
- Във всяко топче се поставя малко парченце сирене, овалва се леко в смес от двата вида сусам и се подрежда в тавичката за печене.
- Когато топчетата удвоят размера си, ги срязваме на кръст леко с върха на ножичка и с помощта на четка ги намазваме с прясно мляко.
- Печем в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 15 мин, след което намаляваме на 180 градуса и печем още 25 мин или до пълна готовност.
- Преди да сервираме, декорираме хлебчетата с лют чили сос и ядливи цветя.
Тук трябва да отбележа, че тези хлебчета са най-вкусни току-що изпечени и не напълно изстинали.
Можете да замените част от съставките в рецептата, но това ще промени оригиналния им вкус на чай и кокос.
Желая ви успех!
