Пикантни кокосови хлебчета с квас, японски чай матча, сирене и сусам

Миналата година, когато отбелязах Първата годинка на блога, си обещах, че всеки път ще празнувам с цветен хляб, различен и вдъхновен от нещо преживяно и красиво.

Тогава идеята за черен хляб с активен въглен ме връхлетя в Пекин, където за първи път видях и дегустирах такъв хляб и много ми хареса.

Така закономерно на Втората годинка дойдоха тези малки вкусни люти хлебчета, които са вдъхновени от неотдавнашното ми пътуване до Банкок.

Там се влюбих в тях, първо визуално, а после и във вкуса им и макар, че не бяха оцветени в зелено, аз си обещах да ги направя и доразвия в цветове.

И той-цветът не дойде случайно, разбира се.

Хляб с матча дегустирах отново в Тайланд, по време на същото пътуване и той ме запалени с особената нежна и свежа нотка във вкуса си, мекота и префинено-кадифен вкус…

Тогава изобщо не подозирах, че между тези два хляба, фантазията ми ще роди свое собствено творение, което ще споделя с вас.

И за да бъда напълно в духа на Изтока, добавих кокосова сметана, масло от кокос и сладък лют Чили сос, без които животът в Тайланд е невъзможен.

Сиренето не е задължително, но то е онзи момент на изненада, който дебне отвътре и доставя нечувано удоволствие от полуразтопената изкусително мека ароматна среда, изпълнена с богати вкусове.

Тайландските хлебчета, които опитах в Банкок, криеха същата тази изненада в сърцето си вероятно от тофу сирене, но в тази рецепта аз реших да използвам такова, каквото имам в момента, без да се концентрирам върху произхода му.

В случая, средата на моите хлебчета е от пикантното Проволоне – ароматно италианско изкушение, което от известно време гостува често у дома.

Ето така се родиха тези малки зелени (“човечета”) пикантни и пухкави хлебчета с матча, кокос и сирене, с които искам да отпразнувам Втората годинка на блога си и да му пожелая да порасне голям, добър и обичан и безвъзмездно да помага на всички, които обичат хляба с квас!

 

А сега малко за матчата

Преди да се впусна в това приключение, бях виждала този фин зелен прашец в био магазините, които често посещавам, но поради високата му цена винаги съм се въздържала от покупка, а и честно казано, почти бях сигурна, че вкусът му няма да ми хареса… 

Странно предубеждение, след като толкова обичам да експериментирам с вкусове, но е факт.

И така разбрах за сетен път, че човек докато не опита нещо, не бива да го отхвърля…

Японците го наричат маття, а ние матча, чаят известен като един от най-силните антиоксиданти в света и превърнал се в неделима част от японската култура.

Той се бере само веднъж в годината и се обработва по специална древна технология, непроменена и до днес, за да се запази целият му арсенал от безценни качества и огромен набор от полезни вещества.

Буквално преведено, матча означава “чай на прах”.
Той се добива от стрити чаени листенца и концентрира в себе си най-доброто от чая, т.е., пият се самите стрити на прах листа, а не само това, което топлата вода може да извлече от тях.

Интересна е технологията на добиване на тази изключително ценна напитка. Всяка година в началото на април се появяват първите филизи по връхчетата на чаеното растение Camellia sinensis. Младите чаени насъждения се засенчват с тръстикови стебла и оризови клонки 20 дена преди беритбата с цел да се забави процеса на фотосинтеза и листата да запазят дълбокия си зелен цвят и цялата си свежест.

Този вълшебен чай има свойството да повишава концентрацията и действа като изключително енергизираща напитка, за която се смята, че е свръх полезен продукт, както за физическото тяло, така и за духа.

Обърнете внимание

Необходими продукти:

За декорация:

Начин на приготвяне:

 

Тук трябва да отбележа, че тези хлебчета са най-вкусни току-що изпечени и не напълно изстинали.
Можете да замените част от съставките в рецептата, но това ще промени оригиналния им вкус на чай и кокос.

Желая ви успех!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *