Този прекрасен на вкус и текстура хляб е един от любимите на нашето семейство. Ето защо често го приготвям у дома и когато това се случи едва се удържаме да не го разрежем още топъл-топъл … Той ухае неустоимо заради бучката масло, която е неразделна част от него и е мек и пухкав, заради кефира, който добавям още в началния процес на замесването му.
Тази година реших да споделя рецептата за него с вас, моите читатели в месеца на Четвъртата годинка на блога ми с идеята да отбележа празника с нещо подобаващо вкусно и красиво. Надявам се тя да ви хареса и да се превърне в повод за радост и празнуване всеки път, когато я приготвяте!
Брашната, които избрах за замесване са фино бяло и Семола Римачината в съотношение 50/50. За тези, които не знаят “Семола” е италиански сорт твърда пшеница, от която основно се приготвя паста и когато тя присъства в хляба придава една идея по-голяма жилавост на текстурата му.
За да избегнем този ефект я съчетах с фино бяло брашно, но балансьорът в случая все пак се явява млечният кефир.
Кефирът, който използвам в случая го купувам от магазин, въпреки че имам сухи зърна, които нядявам се скоро да намеря време да съживя и да започна да отглеждам.
За тези, които не знаят ще обясня накратко какво представлява тази чудна пробиотична напитка.
Кефирът е ферментирала напитка, която е особено популярна сред народите в централна Азия и Русия. Напоследък тя доби особена популярност извън границите на традиционното ѝ производство, заради доказаните ползи за здравето на хората от употребата ѝ.
В кефирните зърна живеят различни бактерии и дрожди, които размножавайки се, изграждат сложни колонии от микроорганизми. Те съществуват в симбиоза помежду си и образуват сложна структура от зърна, приличаща на карфиол.
Тези зърна могат да се отглеждат и размножават както в млечнокисела среда, така и в друга, различна от нея, като в този случай видът и микробиологичният им състав съществено се различават.
В случая аз използвам млечен кефир, изключително богат на пробиотични млечнокисели бактерии, които определено влияят като катализатор на ферментацията на тестото. Ето защо, ако изберете да влагате кефир в рецептите си, не пропускайте тази важна подробност, която има отношение към количеството квас, което ще използвате, т.е. използвайте малко количество квас, за по-добри резултати!
*Рецептата, която споделям е за около 860 гр тесто, от което ще се получи хлебче с тегло от около 720 гр.
*За омесване на тестото съм използвала стационарен миксер.
Необходими продукти за замесване на тестото:
- 200 гр фино бяло брашно
- 200 гр Семола Римачината
- 150 гр млечен кефир
- 200 гр вода (количеството варира в зависимост от гъстотата на кефира)
- 80 гр свежа закваска (освежен квас)
- 8 гр сол + 10 гр вода
- 20 гр масло
- 30 гр смес от семена (слънчоглед, лен и бял сусам)
- щипка сминдух
Начин на приготвяне:
- Пресейте и смесете добре двата вида брашно.
- В купата на миксера смесете посоченото количество вода и кефир.
- Добавете брашното и разбъркате на ниска скорост докато брашното се овлажни напълно.
- Покрийте с фолио и оставете сместа в покой за около 30-40 мин.
- След почивката включете миксера на първа скорост и омесете за около една – две минути.
- Добавете закваската и продължете да месите докато сместа не стане гладка и хомогенна (около 3-4 мин.)
- Добавете солта с посоченото количество вода и размесете за около минута.
- Направете кратка пауза за около 10 мин.
- Продължете месенето още 3-4 мин или докато тестото не започне да се отделя само̀ от стените на купата.
- Добавете маслото и месете докато се поеме напълно от тестото.
*В последната минута можете да добавите още 10-15 гр вода и да увеличите скоростта на миксера на втора.
- Когато тестото се оформи на хубава споена топка, можете да спрете месенето.
- Прехвърлете го в отделен съд, намазан предварително съвсем леко с олио и го прегънете от края към центъра с навлажнени ръце, като се стремите да го издърпвате внимателно преди всяко разтягане.
- Повторете разтягането и прегъването два – три пъти през равни интервали от време (например 40 мин) и ще забележите, че то е напълно готово – оформено и споено.
- Покрийте го и го оставете в началото на стайна температура, а след това в хладилника до почти двойно увеличаване на обема.
- След това го извадете на работния плот и го съберете леко на топка.
- Оставете го да почине за около 15 мин и го оформете в желаната от вас форма.
- Прехвърлете го в ратанова кошничка за втасване и го преместете отново на хладно място до удвояване на обема.
*Моето тесто обикновено нощува в хладилник на температура 7-9 градуса и на сутринта е готово за печене.
- Преди да започнете печенето нагрейте добре фурната на 250 градуса С.
*Ако печете в чугунен, глинен или керамичен съд с капак, нагрейте предварително и него за около 20 мин във фурната.
- Извадете го внимателно и с помощта на хартия за печене прехвърлете тестото, на което предварително сте направили нарези по повърхността.
- Печете 35 мин на 240 градуса, след което махнете капака, намалете температирата на 180 градуса и допечете още 10-15 мин или до готовност.
Желая ви успех!
