Тази година на Бъдни вечер реших да остана вярна на себе си и на обещанието си от преди 12 месеца за цветни печива, вдъхновени от багрите на сезоните и техните аромати.
Така се роди идеята ми за един по-различен хляб, който от една страна да ми напомня за България, а от друга, да предложи нов облик и вкус за празника.
И тъй като напоследък се старая да консумирам повече лимец, отколкото пшеница, съвсем естествено избрах той да бъде главен герой в празничното ми печиво.
Освен, че е много вкусен и ароматен, лимецът има редица предимства пред всички други зърнени храни, заради изключителните си хранителни свойства и качества, които притежава.
Той е уникална житна култура, която заслужено започна да се завръща на трапезата на българина ( а и не само) през последните няколко години.
Лимецът е най-древното жито, познато на човека и е първоизточникът на пшеницата, която консумираме днес.
Той не се нуждае от третиране с пестициди, тъй като е изключително устойчив на болести и вредители, което го прави най-чистата житна култура в наши дни.
Добивът му е нисък и поради това в миналото съвсем естествено е заменен с благодатната за култивиране хибридна пшеница. Голямото количество глутен в нея прави хлябът лесно и бързо производим.
Лимецът съдържа различна структура на глутена, който не предизвиква алергии или дразнене на стомашно – чревния тракт.
В съчетание с квас и дълга ферментация, хлябът от лимец се превръща в истинско чудо – супер храна, която носи невероятни ползи за здравето ни.
Именно заради особения вид на глутена в брашното, тестото, замесено изцяло от лимец трудно се поддава на манипулация с ръце – месене и оформяне по познатия ни за пшеничното тесто начин.
Но с малко повече желание и фантазия, винаги можем да направим печивото си с него атрактивно, вкусно и полезно.
Така се роди идеята ми за един по-различен хляб за Бъдни вечер, който да направи празника ни незабравим и вкусен.
За моята празнична питка, замесих тесто изцяло от фино бяло брашно от лимец, което по своята същност е достатъчно вкусно и ароматно, но в името на по-богатия вкус, добавих малко *кленов сироп за лека сладост, домашен ябълков оцет за повече еластичност и олио (или още по-добре сусамов тахан) за мекота на средата.
*За разлика от меда, кленовият сироп не променя структурата си при термична обработка, затова го предпочитам в печивата си. Ако не разполагате с такъв продукт, можете да го замените с тъмнокафява захар.
Поради невъзможността за изработване на традиционната за случая пластична украса на хляба, реших да направя декорацията с цветни подправки, които да придадат допълнителна хубост и чар на питката.
Редуващите се топли цветове, ми напомниха за шарените черги и реснаци, които бабите ни тъчаха някога за чеиз на младите момичета в семейството и с тъга и мъничко носталгия ме върнаха в отдавна отминали времена …
В крайна сметка мисля, че нещата се получиха така, както ги бях запланувала и с радост споделям идеята си с вас!
Необходимите продукти за тестото:
- 500 гр бяло брашно от лимец
- 100 гр квас
- 280 гр вода
- 10 гр сол
- 1 с.л. кленов сироп или тъмна тръстикова захар
- 1 ч.л. ябълков оцет
- 1 с.л. олио или 1 с.л. тахан
За поръсване:
Подправки и семена според вашите предпочитания.
Аз използвах: самардала, червен пипер, куркума, смлени семена мак и зърна кориандър.
Начин на замесване:
- В купата за замесване налейте около 250 гр от посоченото количество вода.
- Добавете оцета, кленовия сироп (захарта) и олиото и разбъркайте добре.
- Добавете кваса и разбъркайте до хомогенност.
- Пресейте добре брашното и го добавете към течността, като в началото разбърквате с лъжица, а след това продължете с ръка.
- Ако сместа е суха, добавете останалото количество вода и омесете с ръка докато всички сухи участъци изчезнат.
- Покрийте с фолио и кърпа и оставете тестото в покой за около 30-40 мин. Така всички съставки ще се опознаят добре и ще се споят.
- След определеното време започнете да месите с леко навлажнена ръка. Поради крехката структура на глутена, тестото е доста лепкаво и трудно за манипулация с ръка.
- Ако желаете, можете да използвате силиконова шпатула , с която месенето е доста по-лесно и приятно.
- Щом тестото придобие хубава гладка структура и блестяща повърхност, го покрийте отново с фолио и кърпа и го сложете на топло място да втаса или докато увеличи двойно обема си.
- След като тестото е втасало, с помощта на шпатула и го преместете в тавичката за печене, която предварително сте намазали с олио и поръсили с пълнозърнесто брашно. *Моята тавичка е с диаметър 25 см.
- С ръце разстелете равномерно тестото в тавичката и заравнете повърхността му с влажна ръка.
- С помощта на шпатула го загладете около стените на тавичката, за да може питката след това да бъде идеално кръгла и красива.
- Покрийте с фолио и кърпа и оставете тестото да втаса повторно или докато увеличи двойно обема си.
- Преди печене, пулверизирайте повърността му с вода, и поръсете със семена по избор или зърна кориандър, ако обичате вкуса им, както направих аз.
- С шишче за печене надупчете тестото, за да избегнете неравномерно разпукване на питката.
- С малка цедка поръсете повърхността с подправки по избор.
- Печете 20 мин на 220 градуса С, след което намалете температурата на 190 градуса и допечете още 20 мин или до готовност.
Внимание: ако температурата е по-висока подправките могат да изгорят и да променят цвета си!
Желая ви успех и светли и благословени празници!
