Рустик хляб с квас “Анастасия”
Това е хлябът, с който започнах моето пътешествие в хлебоправенето с квас.
Тази рецепта създадох още в самото начало, когато открих магията на кваса и експериментирах с нея, за да усетя тънкостите на тестото и процесите, които ми бяха напълно непознати по това време.
Дори я публикувах тук, в онова сурово състояние, в което беше тогава и мога да кажа, че и до днес тя се радва на невероятен интерес и е най-четената рецепта в блога.
В този блог представям рецептата по три различни начина на змесване, а именно: класическо на ръка, замесване с предварително приготвена опара и механично с помощта на стационарен миксер.
И тъй като много често ми задават въпроса от къде идва името на този хляб, тук е мястото да разкажа историята за него.
Баба ми по майчина линия се казваше Анастасия Диамандиева и беше голяма майсторка във всичко, което правеше, защото влагаше сърцето и душата си в него. Тя ме учеше да бъда като нея – да тъча на големия стан, да плета, да готвя и да шия… , но не успяхме да месим хляб заедно, защото времето все не и достигаше …
Разказвала ми е обаче много за едно време, за нейната малка стаичка за месене, за пещта в съседство, за това как е залагала от вечерта кваса в нощвите, разтворен в марна водичка и брашънце и как на сутринта се е залавяла със замесването на тестото…
Един ден споделих с нейната сестра за рецептата на този чуден хляб и за усещанията ми, свързани с него, а тя с нескрито вълнение ми разказа, че това е била рецептата на баба, незнайно как достигнала до мен…
